На Бабинден по стар стил своя рожден ден празнуваше Сашо Касиянов. Може би и днес празнува в по-добри селения. Както се гласеше един негов радио-сигнал /джингъл/: След сигнала за точно врeме- „Време е да натъртим по една ракия!“ Нека чуем гласа на Сашо в едно интервю, което направих с него някъде през 2009 г. за Дарик радио на тема „Как празнува българинът“.
Годините са поизтрили записа, но открих в друг запис края на историята за „Градешки музикални седмици“ 🙂
А тук можете да видите Сашо в едно от последните му предавания от кухнята на радио „Омега“.
С него някога крояхме планове да напишем кннига заедно. Сигурен съм, че щеше тази ненаписана книга да постигне това, което сега се нарича фурор, бестселър или каквото и да е там 🙂 Сашо, а и мен това не ни досяга! Важното е, че той бе на този свят и ние бяхме негови приятели.
Сашо ни напусна на 18 юли 2012 г. но и днес е живо името на човека и твореца, който ще липсва на хиляди и хиляди негови почитатели, близки, роднини, колеги. Александър Касиянов бе роден на 29 януари 1951 г., той обаче празнуваше на Бабинден – 21 януари и разказваше за рождението си пак някаква странна и смешна история. Родово бе свързан с Велинград и София, но полето на развитие на големия му творчески дух бе Сливен. Обичаше го, макар понякога на шега да го наричаше Ветроциганск. А и градът, а и селото го обичаха, както и целия регион. Хората често казваха, че е оженил половината околия. Бе майстор на сватбения ритуал в духа на народните традиции. Сашо беше, както се шегуваме регионална личност от национално значение. Никога не изневери на народната музика, написал е Тракийска сюита и редица други народни музикални изпълнения. В немалък период от живота си преподаваше тамбура в Котленското музикално училище, преподавал е и в 1-во Средно Общообразователно Училище „Хаджи Мина Пашов“ Сливен. Участвал е и в множество концерти с най-големите български музиканти – Иво Папазов-Ибряма, Матьо Добрев, Теодосий Спасов, Васко Денев, Младен Малаков, Виртуозите на Тракия и много други с които разнасяше славата на България далеч зад пределите и. Познаваше всички и всички го познаваха. Касиянов написа огромна част от живата история на радиопредаванията, не само на фолклорните, но и на злободневните, забавното шоу. Работи за „БИМАКО”, „Омега”, Експрес”, радио Сливен Нет”. Направи много предавания в различни периоди в местните телевизии, записвал е и за БНР. Заедно с Ибрям създаде синдикат на народните музиканти. Бе майстор и на площадното веселие, почти не минаваше новогодишен празник без него. Напоследък хората бяха свикнали повече с него, отколкото с който и да е президент. „Като сме безделници, да не сме без празници”, често казваше Сашо с дяволит поглед. Притежаваше неподражаем хумор и дори и най-старите му истории и глуми не омръзваха. За завист бе компанията, в която бе Сашо до зори – с акордеона, шегите и вицовете. А водката с тоник ще остане в местния жаргон като Касияновка. Обичаше да помага на хората, но малцина му помогнаха в кризисните времена. Както обичаше да се изразява: „Единствено вие ме разбрахте, и то погрешно! Политиците обичаха да се отъркват около него, събираше им хора на площада. Той бе любезен с всеки, но често не пестеше пиперливия хумор.