колаж: Димитър Михов – Джеймс
Аз да си призная леко недолюбвам 8 март, сякаш нещо му се губи смисъла, не точно като на моя колега Иво Тодоров, който написа преди повече от 10 години „Не обичам 8 март, много соц ми звучи”. От друга страна познавам жени, които изобщо не празнуват този празник с мотива, че им нарушава равенството. Иначе много жени в България се зарадваха на реставрацията на банкетите, букетите и ухажванията. Обаче, мили дами, майки и любими, желая ви да бъдете обичани, нежни и прекрасни като Венера на Ботичели през цялата година, а не само на този ден, иначе някъде там в контекста на 8 март дебне образът на Клара Цеткин и няколко клона на феминизма, а като погледнем днешната действителност борбата с патриархата май се изчерпва с някакви слаби действия на фондации срещу домашното насилие и квоти във властта, партиите и службите, леко обидно сякаш като за хора с увреждания. Обидно и за двете страни. А сега и към мъжете – винаги „шерше ла фам” – тя е вдъхновение и красота!
Доброслав Иванов