С дълбоко възмущение и недоумение прочетохме публичното изявление на Запорожкия и Мелитополски митрополит Лука, в което под привидната форма на загриженост за Българския патриарх Даниил се отправят изключително тежки обвинения срещу архиереите на Българската православна църква и нейния Свети Синод.

Това изявление не може да бъде подминато с мълчание!

То представлява тежка обида към достойнството на българския епископат, недопустимо поставяне под съмнение на авторитета на Светия Синод и неприемлива намеса на чужд архиерей във вътрешните дела на древната, автокефална и канонично призната от всички поместни църкви Българска православна църква.

Не можем да си обясним с какво право митрополит Лука си позволява да твърди, че в Светия Синод на Българската православна църква действат „задкулисни интриги“, че синодалното мнозинство принуждава Българския патриарх да взема решения против волята си и че сред българските архиереи има „яростни недоброжелатели“, от които патриархът трябва да бъде защитаван?

Кой му е дал правото да представя българските митрополити като заговорници, а Светия Синод – като средище на натиск, шантаж и интриги?

Нима митрополит Лука не осъзнава, че с подобни внушения той не защитава Българския патриарх, а публично унижава него самия, неговите събратя архиереи и хвърля съмнение върху законността и свободата на синодалните решения?

Нима не разбира, че по този начин сам подкопава авторитета на патриаршеското служение, представяйки Българския патриарх като безпомощен предстоятел, лишен от собствена воля и принуден да се подчинява на някакво враждебно мнозинство?

Това не е защита на патриарха. Това е оскърбление към него и към цялата Българска православна църква!

Особено тревожно е, че подобни твърдения идват от православен архиерей, който би трябвало добре да познава свещените канони и установените граници на епископската власт.

Второто правило на Втория вселенски събор утвърждава принципа епископите да не простират своята власт извън пределите на поверените им църковни области и да не смущават управлението на други църкви.

Затова митрополит Лука следва да си отговори сам на следните въпроси:

Познава ли той каноните на Православната църква?

Знае ли, че Българската православна църква има свой законен предстоятел, свой Свети Синод и пълното канонично право сама да решава въпросите на своето вътрешно управление?

Кой точно канон му дава основание да смята, че има правото да определя кои български митрополити са верни на Православието и кои са негови противници?

Сам ли се е упълномощил, или някой отвън го е упълномощил да раздава оценки за духовното достойнство и за действията на архиереите на която и да е автокефална поместна църква?

НЕКА БЪДЕ ПРЕДЕЛНО ЯСНО!

Решението за каноничното посещение на Константинополския патриарх Вартоломей е взето ЕДИНОДУШНО от Светия Синод на Българската православна църква – без нито един глас „против“!

Това обстоятелство трябва да бъде ясно заявено пред всички, които днес се опитват да представят Българския патриарх като жертва на някакво враждебно синодално мнозинство.

Къде тогава е това мнозинство, което уж насилва патриарха? Къде са заговорниците? Къде е принудата, за която говори митрополит Лука?

Светият Синод не е политически лагер, в който едни архиереи трябва да бъдат обявявани за добри, а други – за предатели и заговорници.

Той е висшият орган на църковното управление, в който архиереите носят обща отговорност за живота, единството и благополучието на Българската православна църква. Когато едно решение е взето единодушно, да се твърди, че то е плод на задкулисни интриги, шантаж и натиск, означава да се поставя под съмнение не само достойнството на отделни архиереи, но и авторитетът на целия Свети Синод.

Добре е на митрополит Лука да се припомни, че Българската православна църква не е някаква епархия, подчинена на външен център, в която всеки архиерей, считащ себе си за представител на този външен център, може да се намесва според собствените си предпочитания и пристрастия!

Българската православна църква не просто е автокефална църква със свое достойнство, каноничен ред и съборно самостоятелно управление. Българската православна църква е онази църква, от която народът на днешна Украйна е получил светлината на Христовото благовестие, и ако епископатът на Украйна е запознат с този исторически факт, е добре да го има предвид, когато се обръща към нас по какъвто и да е повод.

Добре е също така митрополит Лука да знае, че българските митрополити нито са безгласни фигури, нито обаче могат да бъдат врагове на собствения си патриарх. В България ние заедно, патриархът и членовете на синода, участваме съборно във вземането на всяко решение. Да се представя съборността като принуда, а патриархът и синодалните архиереи да бъдат разглеждани като потенциално насочени една срещу друга враждебни сили, означава да се изопачава самият смисъл на православното църковно управление. Всъщност, изглежда, че авторът на тези голословни обвинения взема пример от управлението в други православни църкви, който му е по-добре известен, но който е дълбоко неприемлив за Българската православна църква, която е действително съборна.

У нас възниква един особено сериозен въпрос: Каква всъщност е целта на това публично обръщение?

Ако целта е молитвена подкрепа за Българския патриарх, защо тя е съпроводена с обвинения срещу неговите събратя?

Ако целта е опазване на църковното единство, защо се внушава, че в самия Свети Синод съществуват врагове, които заплашват предстоятеля?

Ако целта е защита на каноничното Православие, защо се пренебрегва уважението към каноничната самостоятелност на Българската православна църква?

Не се ли превръща подобно изявление в още един повод за смут, подозрение и разделение сред българските православни християни?

Не желаем да приписваме на митрополит Лука скрити намерения. Но той е длъжен да си даде сметка за последиците от собствените си думи.

Не може да се проповядва единство, като едновременно с това се насажда недоверие към епископата.

Не може да се призовава към молитва за патриарха, като се представят неговите събратя за негови врагове.

Не може да се говори за каноничност, като се проявява пренебрежение към каноничното достойнство на друга поместна църква.

Българският патриарх Даниил не се нуждае от самозвани външни защитници, които под предлог, че го подкрепят, го обиждат и наскърбяват Светия Синод, който той председателства.

Патриарх Даниил е предстоятел на Българската православна църква, а не представител в нея на една или друга чужда църковна групировка.

Неговото служение не може да бъде противопоставяно на останалия български епископат за удовлетворяване на чужди църковнополитически интереси.

Не можем да не изразим своето дълбоко възмущение и от още нещо.

Колко непристойно е един православен митрополит да възприема и разпространява слухове, клюки и интриги, без предварително да провери дали отговарят на истината!

Нима подобно поведение подобава на архиерей на Христовата църква?

Нима митрополит Лука смята, че е достатъчно някой да му поднесе удобна версия за събитията, за да я превърне той в публично обвинение срещу своите събратя?

Кой му предоставя тази информация? На кого се доверява? На непроверени слухове, на заинтересовани лица или на среди, които имат интерес да противопоставят Българския патриарх на Светия Синод?

Не твърдим, че знаем отговорите на тези въпроси. Но митрополит Лука е длъжен да отговори пред себе си на какво основание отправя толкова тежки обвинения.

Защото, ако не е проверил достоверността на сведенията си, е проявил недопустима за архиерей прибързаност. А ако е знаел, че решението е взето единодушно, тогава неговите внушения за враждебно синодално мнозинство стават още по-необясними.

Българският Свети Синод не е длъжен да се оправдава пред чужди архиереи за всяко свое канонично решение, още по-малко пред такива, които си позволяват публично да поставят под съмнение почтеността на неговите членове. Но понеже митрополит Лука прояви загриженост за Българската православна църква, ние пък се чувстваме задължени да го призовем да се погрижи преди всичко за поверената му епархия!

Нима всички трудности, изпитания и пастирски проблеми в Запорожката епархия вече са разрешени?

Нима духовенството и вярващите, поверени на неговото архипастирско попечение, вече нямат нужда от неговите грижи, усилия и молитви?

Нима в тежките обстоятелства, през които преминава църковният живот в Украйна, не съществуват достатъчно сериозни въпроси, които в по-голяма степен изискват непосредственото му внимание?

Може ли митрополит Лука да съсредоточи силите си върху повереното му паство и да не разсейва вниманието си от тези свои задължения, като отправя публични обвинения срещу Светия Синод на друга поместна православна църква?

И не на последно място: смята ли митрополит Лука, че с подобни изявления той повишава авторитета на Украинската православна църква сред българското църковно изпълнение и сигурен ли е, че по този начин върши добро на църковната структура, към която принадлежи?

Не очакваме отговор на поставените въпроси, защото всяко продължаване на един такъв публичен дебат ще е изключително неуместно и вредно. С оглед на казаното обаче призоваваме митрополит Лука да прояви необходимото архиерейско благоразумие, да се извини за внушенията си срещу българския епископат, занапред безпрекословно да уважава каноничната самостоятелност на Българската православна църква и да ограничава публичните си изявления до собствената си епархия. Нека митрополит Лука помни също така, че истинското архипастирско служение се измерва не с международните изяви, особено когато се касае за публични обвинения срещу чужди архиереи, а с грижата за собственото паство, със смирението, с благоразумието и с верността към църковния мир. Защото, както е казал Апостолът: „Всичко (в църквата) да става с приличие и ред.“ (1 Кор. 14:40).

Ние искрено съчувстваме на братския православен народ на Украйна и отправяме вседушевна молитва към Бога да бъдат спрени час по-скоро неговите страдания, които са и наши страдания. Единственото, което изпитваме към православните ни братя и сестри в тази изстрадала страна, е любов и съпричастност. Молим Всеподателя Бог да дарува сили и разум на православните архиереи там, за да се погрижат те за народа си и да намерят пътищата, по които да облекчат неговите мъки. Бог да пази народа на Украйна!

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ

Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука (Андрей Коваленко) е йерарх на Украинската православна църква (УПЦ), исторически свързана с Московската патриаршия.

В Украйна той е разследван и заподозрян в подбуждане към религиозна омраза, като му е наложена мярка за неотклонение от украински съд.

Митрополит Лука публикува изявление в подкрепа на българския патриарх Даниил, в което твърди, че той е бил подложен на натиск и „задкулисни интриги“ заради отношенията с Константинополската патриаршия и съслужението с патриарх Вартоломей в Рилския манастир.