Има една чудесна книга с интервюта и статии на Фелини, наречена „Да направиш филм“; намира се за два-три кинта. В нея Маестрото разказва за своите вдъхновители, любими теми, герои, филми и т. н. Трябва да се прочете, няма я за аудиомързеливо слушане. Кофти тръпка.
Както е известно на някои, Фелини обожава цирка и клоуните. Дори заснема мемориален филм за последните италиански клоуни. Това е една традиция, слабо позната у нас.
Когато говори за клоуните, Фелини определя техните два основни типа: Белият клоун и Рижият или Червенокосият клоун. Това са културни типове, утаени през вековете и доживяли до наши дни.
Белият клоун е надменният самотник, снобът, особнякът, страдащ от неразбирането на съвременността си, лунният Пиеро. Облича се в бели одежди и носи бял грим, понякога с нарисувана сълза под окото.
Рижият клоун, обратно, е беланикът, лъжльото, палячото, шегобиецът с всичко и всички, шутът без задръжки. В културната иестория на света кралят и неговият шут олицетворяват тези две неизменни тенденции, които всъщност са психологически типове, изразяващи се във всяко време и обстоятелства. Спомнете си колко хора не умеят да остаряват, а някои уважаеми лелки приличат на клоунеси повече дори от тийнейджърките, техни внучки.
За по-добро онагледяване ще дам пример с Чаплин и Бъстър Кийтън. Чаплин, най-преуспелият и гениален Риж клоун в киното, и Кийтън, който е типичен Бял клоун. В „Светлините на рампата“ Чаплин се събира със своя стар съперник и приятел, за да илюстрира отмирането на цяла епоха в този тип костюмни представления. Там има една особено показателна реплика на пияния и отчаян Калверо. На въпроса защо е загубил харизмата си и веме не е смешен, старият клоун казва: „Защото си върнах достойнството.“ Брутално и бездънно признание, но това е друга тема.
Фелини превръща своята съпруга и муза Джулиета Мазина в женски Чаплин и така, на свой ред, превзема въображението на публиката.
Защо споменах политиката ли? Защото тези два типа клоунска същина са, както казах, психологически типове, срещат се у всекиго или в чист вид, или в смесен порядък. Творческите натури, например, са типични бели коуни. Ето защо и Маестрото на снимката позира с грим на бял клоун, но с червения нос на рижия.
Опитвам се за кажа, че, ако се научиш да разпознаваш у хората наоколо тяхната клоунска същина, то ти би могъл с голяма степен на вероятност да предвиждаш поведението, реакциите и бъдещите им действия. Отнася се особено за политиците, които през известен период търсят доверието на своите избиратели.
Това е част от предизвикателствата в моя занаят, от най-сложните, но и най-вдъхновяващи. Когато извличам даден персонаж от неговия типаж, се стремя да определя типа клоун, животински тотем, ограниченията в неговата природа и прочее. Аз се пазя от хора без чувство за хумор, те са лишени и от самоирония. Тези дефицити ми говорят много. Но и това е друга тема.
Клоунада и политика? Не е сложно – диктаторите „по дефолт“ са бели клоуни. Мусолини, Сталин, Хитлер някога, Путин, Ердоган и Тръмп днес. Американският президент е особено досаден, защото няма чувство за хумор, а постоянно се напъва да убеждава целия свят в обратното.
Хрушчов е типичен риж клоун. Тодор Живков – бял клоун, но от особено коварен тип, защото оставя впечатление, че е от рижите смешници. И така оцелява над 30 г., разправяйки се с повечето си противници.
В съвременността: Жельо Желев – риж клоун. Иван Костов, Петър Стоянов, Георгш Първанов, Царят – типични бели клоуни. Борисов – бял клоун, опитващ да мине за риж шегаджия, научил го е от Тато.
Румен Радев – бял клоун, Йотова – също. Но и отсреща е същото – Умник Гюро и Юнак Кандю са също бели клоуни. Само пози и заучени фрази. Само че политиката, надяваме се, е нещо повече от пиар в соц. медии. Ако се окаже, че не е, то няма да е смешно на никого, а и да изпишем по една сълза под очите си, все тая. Това днес е цивилизация на бързото забавление и като няма хляб, ще ядем клипове в Тик-Ток. Там смешници и позьори колкото щеш.
Маргарит Абаджиев