Това заведение се мъдри в сградата на хотел „Хайат“, заместил някогашния хотел „Берлин“ и кино „Сердика“ в София. Не е моя работа да давам съвети на собствениците как ще наричат такива места, но ако не беше на гърба на паметника „Левски“, тази „снобарска среща“ едва ли щеше да се казва така. Днес минах оттам, за да снимам табелата и да видя как хората се подготвят за честването на годишнината от гибелта на най-великия българин. На път към паметника се разминах с три класа ученичета, които явно се връщаха оттам. А отсреща едни типове с много лош вкус са си спретнали лъскаво сборище, бар енд динър, само за луксозни бунтари. И най-вече пунтари.
Признавам си, много ме издразни тази табела. Не се храня по такива места, рядко ходя и на срещи в подобни свърталища. Аз обичам проста и здрава храна на приемлива цена, а не цвъкнати в чиния измишльотини, артистично плейтнати и още по-артистично оценени. Има си хора за всичко.
Мисълта ми е, че такова наизенование показва много лош вкус и явно няма кой да го каже на собствениците. Всеки има право на своята неосведоменост и гьонсуратлък, мислейки само за печалбата, но всичко си има граници. Да тропосаш такова заведение на гърба на паметника „Левски“, търсейки евтина алзия с живота и подвига на онези сърцати безсребърници, е пошло и жалко. Абе… направо си е отвратно.
Нямам против лукса, високия стандарт, модните образци на всекидневието, някаква субкултура, ако щете. Но всяко нещо си има време и място, собствена среда, обичайно обкръжение. А това от снимката определено не си е на мястото.
Както се казва – два свята и единият е излишен. Днес десетки хиляди българи ще покажат кой от тях е вечно жизнен и важен за националната ни свяст.
Чест и слава на великия Дякон Левски!
Маргарит Абаджиев