Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений възглави Архиерейска света Литургия в храм „Св. преп. Петка-Параскева“ в гр. Сливен.
На литургията присъстваха кметът на Община Сливен Стефан Радев, областният управител на Сливен Михаил Кашеров, председателят на Общински съвет Сливен Димитър Митев, зам кметът на Община Сливен Стоян Марков и много миряни.
Примерът на света Петка ни учи как да възпитаваме децата си в добродетели. Това каза Сливенският митрополит Арсений в проповедта си на Петковден, предаде БТА.
В словото си владиката припомни живота и духовния подвиг на преподобна Параскева-Петка Търновска, чиято памет Православната църква почита на 14 октомври. Той подчерта, че светостта не се изразява единствено в изречените думи или извършените дела, а в дълбокото единство между вярата, истината в човешкото сърце и живота, посветен на Бога.
„Светостта не е само в изреченото слово, нито е единствено в извършеното дело. Тя е дълбокото единство между вярата, която изповядваме, истината, която носим в сърцата си, и живота, който посвещаваме на Бога“, посочи митрополит Арсений.
По думите му примерът на света Петка показва как вярата, милосърдието, смирението и служението на ближния могат да се превърнат в начин на живот. Когато Христос заеме първо място в човешкото сърце, милосърдието престава да бъде случайна проява на доброта, а се превръща в трайно отношение към другите, отбеляза той.
Митрополитът припомни житието на светицата, според което света Петка е израснала в благочестиво християнско семейство, в което вярата и добротворството са били част от всекидневния живот. Нейните родители ѝ предали не толкова материално наследство, колкото вярата в Бога, любовта към ближния и примера на християнските добродетели.
Именно семейната среда и примерът на възрастните бяха сред основните теми в проповедта на Сливенския митрополит. Според него, когато се говори за света Петка, неизбежно трябва да се говори и за децата, възпитанието на младото поколение и отговорността на родителите, учителите и обществото.
„Децата слушат думите ни. Децата внимателно наблюдават живота ни“, каза той и обърна внимание, че младите хора виждат не само какво възрастните говорят за честността, добротата и уважението, но и как самите те се отнасят към хората около себе си.
По думите му не можем да очакваме децата да обичат истината, ако възрастните постоянно правят компромиси с нея, нито да ги учим на смирение, ако превръщаме гордостта в норма. Възпитанието започва от поведението на самите възрастни и от готовността им да проявяват разбиране, да прощават и да защитават по-слабите.
В проповедта си митрополит Арсений засегна и предизвикателствата пред младите хора в съвременния свят. Той обърна внимание на влиянието на социалните мрежи и непрекъснатия поток от информация и образи, сред които децата срещат както добри примери, така и насилие, унижение и стремеж към популярност на всяка цена.
Не е достатъчно да обвиняваме технологиите или да осъждаме младите хора за времето, в което живеят, подчерта владиката. По-важният въпрос е какво виждат децата в собствените си семейства и дали до себе си имат човек, на когото могат да се доверят, когато са объркани, сгрешат или страдат.
Според него истинското възпитание изисква не само предаване на знания, но и изграждане на съвест, характер и способност да се различават доброто от злото, истината от лъжата и свободата от безотговорността.
Митрополит Арсений постави акцент и върху ролята на православната вяра в българската история и култура. Той припомни делото на светите братя Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на светите Седмочисленици, както и християнския избор на княз Борис I и държавническото дело на цар Симеон Велики.
Българската държава не е изградена единствено с меч и политика, а и с вяра, просвета, жертва и молитва, каза в проповедта си владиката. Той подчерта, че православното християнство е сред дълбоките основи на духовното и културното развитие на българския народ.
В този контекст митрополитът засегна и въпроса за религиозното образование в училище. По думите му изучаването на религия не бива да се възприема просто като добавяне на още един учебен предмет, а като възможност за изграждане на нравствени ориентири, съвест и отговорност към Бога и ближния.