На 28 септември беше официално оповестено, че са открити мощите на светата великомъченица Злата Мъгленска, припомня в поредицата си в „Труд“ проф. Пламен Павлов.
През 2009 г. Агенцията за българите в чужбина учреди наградата «Българка на годината» на името на светицата
На 18 октомври отбелязваме паметта на св. Злата Мъгленска, непреклонната българка от село Слатина (грц. Хриси) в Егейска Македония, днес на територията на Гърция. През изминаващата седмица, в дните около успението на светицата (според календара на гръцката църква 13 октомври) в нейното родно село и цялата епархия на Едеса (Воден), Пела (Постол) и Алмопия (Мъглен) се състояха тържествени църковни служби и обществени прояви. Поводът е едно неочаквано събитие – откриването на мощите на св. Злата в гроб до старата църква в селото.
Всъщност откритието е от 2023 г., но в продължение на три години не е огласено, докато не са изследвани намерените тленни останки. При проведените в Германия антропологически анализи учените установяват, че те са на девойка на около 17 години, загинала в края на XVIII в. – както е известно, св. Злата Мъгленска е насилствено умъртвена през 1795 г. По костите са регистрирани следи от жестоки мъчения, особено по ребрата и черепа.
на снимката: мъченията на св. Злата – стенопис от Ошинския манастир.
Тези данни съответстват на сведенията в житието на светицата, на което се спираме малко по-нататък. На 28 септември митрополит Йоил обявява новината, а гръцки медии пишат: “Мощите на Света Хриси Аридейска са открити. Автентичността им е научно потвърдена.” За съжаление, няма и дума, че светицата е българка, че нейното рождено име е Злата, че в продължение на повече от три столетия е прославяна като “Мъгленска”, а не “Аридейска”…
В написаното през 1799 г. “Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска» църковният писател св. Никодим Агиорит (1749-1809) разказва: “Тази дева мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата, на гръцки Хриси, беше родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин /…/, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си хубост, още повече със своята вътрешна красота…”
Някога българското село Слатина в Егейска Македония днес носи името Хриси, буквален превод на “Златина”, както се е казвало до 1926 г. Очевидно названието е преосмислено от името на светицата. Намира се в плодородното Мъгленско поле, недалече от градчето Аридеа (Съботско). В непосредствена близост е крепостта Мъглен, играла важна роля при защитата на българската независимост от цар Самуил и неговите наследници.
Нещо повече, за известно време в края на X – началото на XI в. в Мъглен пребивава българският патриарх Герман, който след това се премества в Преспа, а по-късно в Охрид. Владика на Мъглен в средата на XII в. е св. Иларион Мъгленски, чиито мощи са пренесени в Търново от цар Калоян. Неговото житие е написано от самия св. патриарх Евтимий. Към 1900 г. жителите на Слатина в голямата си част са българи мюсюлмани, които през 1924 г. се преселват в Турция. На мястото им са настанени гръцки бежанци от Мала Азия, но се запазва и българско християнско население. Според преброяването от 2021 г. в селото живеят 256 души.
Бъдещата светица е родена около 1775-1780 г. и е четвъртото дете в бедно семейство. Хубавото момиче е харесано от богат “турчин», най-вероятно местен българин мюсюлманин или пък ислямизиран влах от малката общност на т. нар. моглено-румъни. “Света Златинка», както с обич я наричат местните българи, отблъсква щенията на въпросния “обожател», който иска да я направи своя жена. Насилникът отвлича девойката, която месеци наред е убеждавана да приеме “правата вяра».
Не помагат увещанията на жените мюсюлманки, нито на нейните родители. Както се разказва в житието, „… дойдоха при мъченицата родителите и нейните сестри, защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което те не искаха… Плачейки, те нареждаха: “Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас, защото заради тебе всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си, и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие…” Злата е огорчена от тяхната слабост и безволие.
Вбесени от твърдостта на девойката, похитителите я подлагат на жестоки мъчения – бой с тояги, дране на ивици от кожата, жигосване с нагорещено желязо… Злата стоически понася варварските мъчения. Обесват я на една дива круша извън селото, след което насичат мъртвото и тяло. Както стана дума, немските антрополози потвърждават това с методите на модерната наука.
Подвигът на великомъченицата придобива популярност сред българи и гърци, а нейното име става известно и в останалия православен свят. Оставяме без коментар жалките опити св. Злата да бъде представена като “македонска” светица, независимо че по думите на Никодим Агиорит нейното село е не просто в географската област Македония, а „… в България…” – в земя, населена от векове с българи. Както отбелязва Златина Иванова, скоро след нейната гибел „… почитта към новомъченицата се разпространява бързо в Егейска Македония. Много от местните църкви и манастири я изписват на стенопис или икона, а местните топоними изобилстват от имена като “дървото на света Злата” заради мъченическата є смърт на дива круша”.
на снимката: църквата, посветена на св. Злата Мъгленска, в нейното родно село
Паметта за подвига на светицата е съхранена по оригинален начин в близкия до нейното родно село Ошински манастир “Св. Архангел Михаил”, където моменти от нейното житие са сюжет на стенописни композиции. Днес икони на св. Злата присъстват в храмовете в цяла България.
Св. Злата Мъгленска е символ на предаността към Христовата вяра, но и на достойнството на българката. Бунтът на скромната и невинна девойка срещу една чудовищната несправедливост е израз на нейното човешко достойнство и свободна воля. Това прави великомъченицата, ако следваме понятията на църквата, небесна застъпница за честта и правата на българката, включително на сънародничките ни в чужбина. В крайна сметка, и на жените в универсален план – независимо от националност и религия. Воден от тази мисъл, през 2009 г. издигнах идеята св. Злата Мъгленска да бъде възприемана като закрилница на българките извън пределите на днешна България.
Предложението беше породено от инициативата на Райна Манджукова за учредяване на отличието “Българка на годината”. Първите носителки на наградата са Спаска Митрова от Северна Македония и Костадинка Кунева от Гърция, а на 15 октомври т. г. наградата за 2025 г. беше присъдена на Елка Рускова от Сиатъл (САЩ).
„Звънар” публикува статиите от поредицата с ексклузивните права, предоставени от автора.