Нарочно изчаках седмица време, докато се появи съобщението в „Държавен вестник”, с което изборните резултати най-сетне бяха официализирани.
Най-сетне, защото след първия тур на 22 октомври нищо не беше поместено в официалния орган на държавата. Все едно, че през октомври сме нямали избори.
Но дори и сега съобщението на ЦИК е частично. Защото ЦИК не благоволи да помести в официалния орган на държавата пълния отчет – брой гласоподаватели, брой допълнително вписани в списъците, брой бюлетини – използвани и върнати, брой секции, брой гласували избиратели, недействителни гласове. Т.е. всичко онова, което придава достоверност чрез факти кой как е спечелил.
Ще възразите – тези данни ги има на сайта на ЦИК. – Да, има ги!
Но ако утре се открие фалшификация, кой носи отговорността?
ЦИК ли?
Преброителят „Информацинно обслужване” ли?
Дръжки!
Ще я носи я някоя секретарка или машинописка, я някой супервайзор, които ще ги посочат като сбъркали числата на сайта.
А в „Държавен вестник” вината щеше да е на ЦИК, понеже съобщението за отпечатване се изпраща с подписите на членовете му.
И затова данните ги няма в „Държавен вестник”. Понеже тогава отговорността на ЦИК, а и на Информационно обслужване (преброителят) ще е персонална, лична и наказателна – т.е. в нормална държава тези хора ще лежат напоително и дълго в затвора.
А сега да видим дали налице е поголовна фалшификация в изборните резултати!
Налице е! Колкото и да не ви се вярва!
НЕ СТЕ ГЛАСУВАЛИ ЗА КАНДИДАТИ, МАКАР ЧЕ СТЕ ГЛАСУВАЛИ!
Започнвам с тази измама, защото е грандиозна и никога не е прилагана досега освен за тези избори.
Да вземем някоя секция… Коя? – Ами например № 254613004 (първите две цифри сочат областта, в случая 25 МИР в София, вторите две сочат общината, следващите две – административния район, последните три са номерът на секцията. В този случай става дума за жк „Надежда” – секция в 16-то училище „Райко Жинзифов” на ул. „Дравски бой”)
Гласували са с 2 машини. Според официалните данни Гюров има 14 гласа, Йотова – 157 гласа, не подкрепям никого – 10 гласа.
Обаче според сканирания оригинал на Протокола на тази секция са гласували за някакви фантоми. Защото от него са поместени само 2 листа без този с резултатите за кандидатите.
И не си мислете, че е само тази секция. Всички сканирани оригинали на протоколи в София и селищата в общината – от Банкя през Драгоман до Кокаляне не съдържат нинакви данни за вота – колко гласове са подадени за Йотова и респективно колко са за Гюров.
И не си мислете, че така е само в столичните избирателни райони.
Така е навсякъде – в цялата страна!
И не си мислете, че е само за втория тур. И за първия е така!
Навсякъде, където е гласувано с машини, в секционните протоколи, съставени от секционните избирателни комисии, липсват данните за броя гласове, получени от кандидатите – както на първия тур, така и на втория!
Липсват каквито и да са данни колко гласове са получили кандидат-президентските двойки!
Ако не сте разбрали: секционната ви комисия не преброява вашият глас!
Не го брои! Ако не ви е ясно, пак ще го повторя – не го брои!
Брои го „Информационно обслужване” и съответно РИК и ЦИК. Секционната комисия в този случай дори не е гумен печат за достоверност, а само видимост, че има демокрация и че близо 100 000 души, членове на СИК, уж гарантират чрез участието си верността на тези резултати.
А реално няколстотин души държат, владеят и се разпореждат с вота в страната. Без никакъв контрол върху тях!
САМО 500 ФАНТОМНИ СЕКЦИИ. ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО?
Според ЦИК и преброителят на гласовете „Информационно обслужване” АД общо секциите у нас и в чужбина за първия тур са били 12 719 (от тях 613 в чужбина), но във втория тур са 12 717 броя. Фокус-мокус и за седмица време 2 секции сублимират, изпаряват се. Къде се изпарят? – В София! Защо се изпаряват? – Тишина, по-звънтяща и от гробната. Естествено, и резултати от тях няма.
Мисля, че всеки разбира, че в рамките на една седмица между двата тура няма как да се закрият 2 секции, понеже избирателите в тях са измрели до един или са се преместили всичките отново до един да живеят другаде. Следователно в първия тур са били създадени 2 излишни секции – нереални, в чиповете на компютрите, но не и наяве. Или обратното – от нереалните, несъществуващи в действителността секции са били задраскани две за втория тур.
И да продължим с аритметиката за нереалните секции, от които обаче се броят гласове за уж реалните изборни резултати.
В базата данни и на сайта на ЦИК фигурират пълните списъци с адресите на абсолютно всички секции на територията както на България, така и в чужбина, както и с броя избиратели в тях – и за първия тур, и за втория.
И в двата тура тези списъци се оказаха с различни по брой секции и със значими разлики в броя избиратели.
Първоначалният предварителен списък за първия тур съдържаше 11 607 секции у нас с 6 599 012 избиратели. В следващия поред списък – окончателен за този тур той е с 11 606 секции – с 1 по-малко, но броят на избирателите вече е набъбнал и достигнал 6 645 746 – с 46 736 повече.
Хубаво, да приемем, че са доуточнили данните.
И внимание!
Обаче не в адресите, дадени на хората да гласуват, а в резултатите от този първи тур броят на секциите у нас пораства с 500 бройки на 12 106.
500 необясними бройки!
Паднали от небето.
При това въпреки нарасналият брой секции броят на избирателите е редуциран с 61 721 души на 6 584 025.
Във втория тур спрямо обявените адреси на секциите броят им е с 498 по-голям. Въпреки тази половин хилядарка секции отгоре броят на избирателите нараства само с 8000 души – с 7 927.
Всъщност тук налице е и втори парадокс. България е с отрицателна демографска тенденция и броят на избирателите няма как да расте, а трябва да намалява заедно с броя на секциите. Но става точно обратното.
Резултатът е 1,5 милион фантоми и половин хилядарка фантомни секции.
Изглежда не са били необходими повече при слабата активност, защото на някои предишни избори фантомните секции достигаха над 1000 броя, вкл. се „гласуваше” и в изчезнали населени места, закрити официално или в такива без нито един жител, както съм посочвал в моите разследвания.
Ако погледнем статистиката, ще видим, че през 1986 г. у нас е имало парламентарни избори. Онази година е с най-добрите демографски показатели за историята ни, след нея започва спада в населението, днес превърнал се в колапс на българската нация.
Тогава се гласуваше по задължение от всички (активност 99.98%), иначе лошо ти се пишеше и секциите бяха само 9911 срещу 12 719 сега при закрити над 200 населени места и още 199 без нито един жител – по едно изчезнало населено място на всеки 14 у нас. Т.е имаме нарастване на броя на секциите е с 22% за годините на прехода при намаляване на населението от 8 948 649 души на 6 423 207 души – т.е. с 29%.
Ножица от почти 50%!
Тогава, преди 40 години гласоподавателите са били 6 650 739 души, а сега за 2-рия тур бяха 6 6 591 952 +171 497 допълнително вписани или общо 6 822 236 (с почти 300 000 повече от демографският връх на България) при население на страната от 6,4 милиона, от които 1 милион деца и непълнолетни младежи.
БЕЛЕЖКА: според методиката на НСИ в населението се включват всички българи с адрес у нас, макар че живеят в чужбина и може би немалко от тях вече нямат българско гражданство, всички туристи от чужбина, всички инвеститори от чужбина, закупили имот у нас, всички транзитно преминаващи през страната ни, техническият персонал на чуждите посолства и т.н. Така че фантомите от половин милион в първото десетилетие на прехода достигнаха 1 милион във второто, а в третото му вече са 1.5 милиона.
***** За сведение – в момента имаме 257 града и 4999 села, от които в 1250 живеят под 50 души, а в над 600 от тях нямат дори по 30 жители)
Среща се още един изборен „феномен”.
В първия тур под чертата – в допълнителни страници към избирателния списък са вписани още 132 022 гласоподаватели, а втория тур те са с 30% повече – с 39 925 и вече стават 171 947. Зщо така стремително нарастват – не е известно. И никога няма да ни стане ясно.
Такива са данните за поредната огромна изборна измама. Далеч по-голяма от някакви си покупки на гласове – дребна истина пред описаната и спусната като мъгла, за да не се разбере как поголовно и съвсем на едро се фалшифицира народния вот.
Реалната ситуация у нас! Нямаме избори, а маскарад, наречен избори и организиран от Задкулисието.
На практика „достоверността” на изборните резултати се гарантира от частната фирма „Сиела”, която обслужва машините и разполага с програмата им и която е наследник на „Норма“ от така наречените фирми на прикритие, създадена в комунистическа България и финансирани и оперищи под специален, секретен режим.
На практика тази „достоверност” и „истинност” на вашия вот, на народния вот се брои и отчита буквално от шепа хора – екипът на „Информационно обслужване” АД и съставът на районните избирателни комисии и ЦИК.
Елиминирането на СИК при преброяването на резултатите, липсата на данните в техните протоколи, фиктивните секции, играта с фантомите в броя избиратели означава, че няколкостотин души решават, че за еди-кои вие сте гласували еди как си без значение за кого в действителност сте подали гласа ви.
Това не е демокрация, не е дори и нейна имитация. Това е подигравка с вас, хората, които вярват в честността на вота и чието присъствие в секциите като избиратели и членове на СИК създава видимост като гласуване, зад което се крие поголовната фалшификация на резултатите.
На този фон несъответствията в числата в протоколите на РИК и ЦИК, разминаванията, стигащи вкл. до хиляди бройки при сумирането или изваждането на различните видове резултати, за да се получат действителните гласове и гласовете за всеки от кандидатите, са нещо като дребен дерт. Макар че десетки пъти при различните избори досега съм посочвал, че компютрите не бъркат в пресмятанията, обаче ако хората се намесят в тяхната работа и резултати, се получава парадоксът сбора или разликата на две числа да са неверни.
БЕЛЕЖКА: не съм гласувал, както и семейството ми за никого. Не считаме, че който и да е от кандидатите заслужава и може да води България към по-добро бъдеще.
На скрийншотите са последните редове от някои от екселските таблици на ЦИК:
Григор Лилов