на снимката: Св. Кирил и св. Методий – стенописен портрет от Захарий Зограф в Преображенския манастир – 1849 г.
Днес Денят на Светите братя се отбелязва в няколко държави, но дълбоките корени на тази традиция са в България. И никъде другаде, пише в поредицата си в „Труд” проф. Пламен Павлов.
Първото документирано честване на празника през Възраждането е организирано от българите в Шумен през 1813 г.
Преди години изтъкнатият френски славист проф. Роже Бернар написа: „Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…” Бихме добавили и онова, което е до болка известно – култът към Светите братя е създаден в България скоро след идването на най-изявените им ученици – Климент, Наум и Ангеларий – през 886 г. В манастирите на старите столици Плиска и Велики Преслав е създадена новата графична система – кирилицата, закодирала в себе си завещаното от Константин-Кирил и Методий и собствена ни държавна традиция. Създаденият от Светите братя книжовен старобългарски език се превръща в третия класически език в средновековна Европа, благодарение на българската държава и църква в епохата на великите владетели св. княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики.
През есента на 2022 г. по идея на проф. Милко Палангурски Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше домакин на кръгла маса, в която участваха водещи историци от наши университети и научни институти. След задълбочен анализ на съществуващия национален календар приехме обръщение към президента, правителството и парламента Денят на Светите братя да получи статут на национален празник. За разлика от празниците на Освобождението (3 март), Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември ), 24 май има универсално звучене и отразява не само българския дух от новата ни история, но и средновековната българска цивилизация. Нямам желание да се спирам на последвалата истерия, при която бяхме наричани какви ли не и явната злоупотреба с Трети март… Вина за неприемането на идеята имат и онези политици, които самонадеяно решиха без обсъждане да я вкарат в конституцията – нещо, което скоро забравиха! И все пак, 24 май си остава Празникът (с главна буква!) на българската нация. И ще бъде такъв, докато ни има на този свят.
Наследен от Средновековието, култът към Светите братя придобива нови измерения през Възраждането. Първото регистрирано отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий като обществено събитие е в Шумен през 1813 г. Научаваме за случилото се от арменския духовник и интелектуалец Минас Пъжъшкян (1777-1851). В писмо с дата 22 май арменският пътешественик съобщава за срещата си с видния шуменски търговец Стоян Мавриди: „… След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон… На малката сцена по средата трима играеха някаква сценка /…/ Стовян (Стоян) ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъстваха гръцки духовници. После някаква жена в българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен инструмент с много дупки (кавал). После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц (хоро)… Стовян ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Машоц (създателят на арменската азбука), но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко, като че ли този народ е двойник по съдба на арменския…“
Информацията за това честване (почти четири десетилетия преди онова в Пловдив през 1851 г.!) стана известна през 1984 г. с издадената от Агоп Орманджиян книга „Арменски пътеписи за Балканите (XVII-XIX в.)“. Откритието на нашия арменист се превърна в своеобразна сензация! В сайта на Община Шумен можем да прочетем: „От направените досега публикации, осветляващи въпроса за честването на славянските просветители през Възраждането, става ясно, че състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на Солунските братя през епохата на Възраждането /…/ Проведено е вечерта на 22 май по нов стил (изрично отбелязано от автора на писмото), което ще рече по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий. Факт, който дава основание на шуменци, верни на духа и традициите на нашия град, да изберат датата 11 май за свой празник…“
Без да оспорваме правото на шуменци да се гордеят с тази проява от културната история на града, наистина става въпрос за първото регистрирано честване, а най-вероятно не за първото изобщо… Поради симпатиите си към българите Пъжъшкян изпада в противоречие – от една страна, гърците не гледат с добро око на Кирил и Методий, от друга – на „вечеринката“ присъстват гръцки духовници /!/, най-вероятно и резидиращият в града великопреславски епископ, подчинен на търновския митрополит. Въпреки греховете на фанариотското духовенство към нашия народ, някои от представителите на висшия клир се отнасят с уважение към стародавните български традиции и полагат сериозни грижи за духовния живот на предците ни. Както бе показано от проф. Иван Тютюнджиев, начело на Търновската митрополия (една от най-големите в състава на Цариградската патриаршия, достигаща на юг до Марица), нерядко на престола на някогашните търновски патриарси застават просветени архиереи. Случилото се в Шумен през 1813 г. няма как да е изолирана проява, а вероятно отразява традиция, спазвана на територията на Търновската митрополия. Същото би могло да се предполага и за земите под духовната власт на Охридската архиепископия „… на цяла България…“
С основание акад. Васил Гюзелев подчертава ролята на отец Паисий Хилендарски за утвърждаването на паметта за Светите братя: „В своята “История славяноболгарская” (1762 г.) на делото на славянските първоучители той посвещава специална глава, в която успоредно с установени факти създава и своя митология, за да покаже и докаже пряката връзка на Кирил и Методий с българите и че преведените и написани от тях книги са били “български книги”… Образите на Светите братя влизат в българските храмове, за тях пишат най-светлите умове на нацията, вкл. Раковски, Каравелов и Ботев. На училищните тържества в чест на светите Кирил и Методий наред с порива към наука и култура намира израз и осъзнатият стремеж към Свободата. Примерите са много, но е достатъчно да припомним огнената реч на младия Ботев в училището в Калофер на 11 май 1867 г.
През вековете на османската власт България изчезва от политическата карта, но остава “Държавата на духа”, както я нарече акад. Дмитрий Лихачов. Светите братя са еманация на борбата на нашите прадеди за църковна и политическа независимост. Затова през 1851 г. в Пловдив по идея на Найден Геров техният ден – 11/24 май прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на преклонението пред образованието, науката и културата. Носител на идеята съвсем естествено е българското училище. Примерът на пловдивчани е възприет от българите в Лом, Варна, Скопие, Цариград, Търново, София… Така денят на Светите братя се превръща в празник на нацията и българското достойнство в Мизия, Тракия, Македония, Добруджа, Поморавието…
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. 24 май се отбелязва в Северна Македония, Украйна, Русия, Беларус, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия… Дълбоките корени на традицията обаче са в България. И никъде другаде! Единствено в България този ден не е само официално събитие, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички… У нас съществува феномен, който няма аналогия в Европа и по света – песен, която не отстъпва на националния химн. И това не е някоя старинна балада, нито военен марш, а именно химнът на Светите братя…
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”
„Звънар” публикува статиите от поредицата с ексклузивните права, предоставени от автора.