Карановският печат – праисторически артефакт, свързан с Карановската селищна могила, е представен във временната изложба „Караново“ в Историческия музей в Нова Загора.
Находката е предоставена за гостуване от Националния археологически музей за няколко седмици, съобщи за БТА и „Звънар“ директорът на музея в Нова Загора Генчо Димитров.
Артефактът е сред емблематичните находки от Карановската селищна могила, но предназначението му и значението на знаците върху него продължават да предизвикват въпроси сред изследователите.
„Това е една находка, която предизвиква все още много въпроси“, коментира Димитров.
Сигурно установено е, че предметът е открит в жилище, датирано към края на IV и началото на III хилядолетие пр. Хр. При откриването си той е смятан за свидетелство за най-ранна писменост. По-късно обаче е открита и плочката от Градешница, за която се предполага, че е малко по-ранна.
Все още няма категоричен отговор дали знаците върху Карановския печат представляват писменост и дали предметът действително е използван като печат. Според директора на музея линиите върху повърхността му са слабо изразени и не оставят отчетлив отпечатък върху мека материя.
„В нашата експозиция имаме доста други предмети, за които сме много по-сигурни, че са печати. Но специално при тази находка има много повече въпроси, отколкото отговори“, посочи той.
Димитров изрази надежда, че през следващите години специалисти ще продължат изследванията върху артефакта и ще внесат повече яснота относно неговото предназначение и значението на изображенията.
Гостуването на Карановския печат във временната изложба „Караново“ дава възможност на посетителите да се запознаят отблизо с една от загадъчните находки, свързани с праисторическото наследство на региона.
Изложбата е част от проявите, свързани със стогодишнината на музея. Нова Загора бе домакин и на международната научна конференция „100 години Исторически музей – Нова Загора. Перлата на Тракия“.