Дебатите между ЕС, САЩ и Украйна продължават, както и тези между САЩ и Русия. Вижда се, че до мира пътят все още дори не е преполовен. Зеленски предложи референдум за това чий да бъде Донбас и същевременно е склонен от немай-къде да отстъпи незавладяната част от него.
Но и с тази крачка мир няма да има! Всъщност мирът е недостижим с плана на Тръмп.
Много експерти и политици се съмняват в постигането му, но аргументите им са в плоскостта на трудностите за постигането му, отстъпките от едната или другата страна, предимствата, които ще получи всяка от тях и какво ще загуби. Ако се изразя като производител и търговец на мир, какъвто е Тръмп, проблемите са в областта на себестойността му, приемливата цена за продавач (САЩ) и купувачи (Русия, Украйна), маркетинга и рекламата. И разбира се, и печалбата.
Тръмп е велик търговец.
Но той се опитва да продаде стока, която не съществува. И затова ще се провали.
А защо този мир не съществува като стока?
Ще се аргументирам с мое апокрифно мнение.
Твърдя, че каквото и да приеме или да отхвърли Украйна е без значение. В случая тя не е купувач със свободна воля, а е част от цената на сделка между Кремъл и Белия дом.
Без значение е и какви отстъпки и в какъв размер САЩ ще направят на Русия.
Защото за тази въображаема стока от значение са коренно различните цели в тези преговори на Путин и Тръмп в сделката, която са замислили.
Целта на Кремъл е ЦЯЛА УКРАЙНА да е част от Русия, а като минимум – зависима и подчинена като Беларус. Купувачът я иска цялата – като цял механизъм, а не парче от нея. Парчето не му върши никаква работа, само ще му създава главоболия. Желанието на купувача за покупка е реваншизъм, а не е търговия.
Целта на Белия дом обаче е ТЪРГОВСКА СДЕЛКА за трилиони и погрешен и безнадежден геополитически опит да се извади Русия като величина от уравнението им с Китай или взаимоотношенията САЩ-Русия да се включат в това уравнение като неизвестен величина х.
Целите на продажбата на такъв мир са коренно различни от целите на купуването му. Продавачът не предлага онова, което иска купувачът.
При това купувачът желае обвързващ договор и за други покупки – сфера на влияние в Европа и света, за които май е готов да плати с достъп на американски капитали до територията си. И най-сетне целта на сделката на живота му е скрита – да възстанови СССР и всичките му колонии.
Обаче в случая продавачът продава стока (част от Украйна), а купувачът я приема само като начална оферта. А върховото му желание е най-накрая да разбие носа на продавача заедно в комбина с няколко други разбойници.
Е, сделка няма да има при така очерталите се нейни параметри. Или ако се постигне, много бързо ще бъде анулирана и ще започнат претенциите.
И методите за постигането на сделката са коренно различни.
Методът на САЩ е търговски – локумче на клечка. Разчетът е, че Русия ще се изкуши от сладостта му и това се използва като аргумент. Обаче в локумчето има отрова – Русия не получава частта от Донбас, която желае (тя ще е свободна икономическа зона под егидата на САЩ,), губи една завладяна АЕЦ (най-мощната в Европа), май ще трябва и да отстъпи някои окупирани територии, макар и съвсем маломерни и накрая й искат едни стотици милиарди за финал на сделката.
По същество локумчето се оказва ултиматум. Никой по света не признава това, не го коментира, не го разисква в такъв аспект. Но мълчанието не променя факта.
Освен това тази сладост е в полза на САЩ и не е в полза на собственика на стоката Украйна – народът й.
Така сделката е едностранна вместо тристранна – или ви натрапваме стоката, или, образно казано, ще й вдигаме цената, докато мирясате.
Методът на Русия е коренно противоположен. Той е военен – агресия.
Аргументът е, че рано или късно Украйна ще загуби войната. Контрааргументът – военно Москва е слаба, ако се изключи ядреното оръжие и ако откажат сделката със САЩ. При масирана помощ отвън Украйна може и да не загуби войната и Москва под натиска на обстоятелствата най-накрая да клекне.
Тази ситуация може да се опише и образно.
Европейската сграда в квартала на света е подложена на мародерство от един от нейните обитатели (Кремъл). За разлика от съкооператорите му той е добре въоръжен, натъпкан с ядрено оръжие, напомпал е мускулите и презира съседите си-слабаци. Не блъфира, а е извадил заредена двуцевка и стреля с нея.
Иска да си разшири площта на апартамента си и е определил свой съсед за целта, като се опитва да го застреля. Крайната му цел е да стане господар на сградата или поне собственик с мажоритарен дял (над 50% идеални части) в Общото събрание на тази Етажна собственост – Европа. Минималната – да е неин домоуправител.
Срещу него е застанал Тръмп.
Предлага апартаментът на Украйна до общата тераса на сградата (пазара на ЕС) на последния, най-висок етаж да бъде заменен с по-маломерен на по-нисък. Украйна няма как да плаща издръжката за голямото си жилище (консумативи, охрана, общи части) и рано или късно ще клекне – това е разчетът му.
Всъщност Украйна може да я плаща, но проблемът й е, че няма как да се защити срещу агресивния си съкооператор Русия. Той е разбил входната врата, окупирал е антрето, едната тоалетна, част от хола и пристъпва със заредена двуцевка. А собственикът Украйна се е барикадирал зад струпаните мебели и стреля с с прашка по него.
Тръмп предлага в тази сграда да се увеличи площта на Русия, като към нейния мезонет прибави още един етаж от една страна (търговската сделка на Вашингтон с Москва), а от друга – да й се даде антрето, тоалетната и украинският хол (Донбас), в чийто ъгъл се е барикадирал Киев.
За тези заслуги изисква тази европейска сграда да се преименува в „Trump peace tower” – bilding и САЩ й стават домоуправител като фирма-мениджър. И заради това, че държи автомат в ръцете си, с който може да спре насилника, иска да получи безплатно и пентхауса на последния етаж.
***** бел.: вчера световните медии потвърдиха онова, което посочих в анализа си от 7 декември за новата стратегия на САЩ за националната сигурност – една от целите в нея е „деконструкция на ЕС”, както написах.
Собственикът Украйна няма да го броя. Съседите му осъждат насилника, но не грабват техните си пистолети и двуцевки, а само подхвърлят по някое и друго камъче за прашката му.
Съществен за конфликта е собственикът с двуцевката – Кремъл. Той е готов да се разшири с един етаж, да глътне хола на съседа, но стремежът му е да продължи по стълбите нагоре – към пентхауса и освен това да стане фирмата-мениджър на сградата. Да, обаче в замисления от САЩ „„Trump peace tower” – bilding пентхаусът е притежание на ЕС. И апетит към него проявява и онзи с автомата отвъд океана.
Така че в сделката ще има само една удовлетворена страна – продавача САЩ, а купувачите Русия, Украйна и ЕС ще останат с палец в устата.
Затова конфликтът между продавач и купувачи е неизбежен в бъдеще и ще бъде с драматични последици.
Ще е налице и друг резултат!
Много бързо всички съседи ще извадят не само двуцевки, но и автомати. Някой ще подпали апартамента на съседа си, за да го изгони от него. Друг ще хвърли ръчна граната в асансьорното тяло, понеже живее на нисък етаж и не му пука за високите. Накратко – сградата ще загуби стойност, ще започне да се разрушава и в крайна сметка нито Тръмп ще си има пентхауса, нито Украйна – апартамента, а Русия ще получи руини като част от него.
Такава сделка е невъзможна. Освен като бандитизъм.
Защото Тръмп се опитва да продаде нещо, което не е негово и друго нещо, което не е негово, да заграби със сила. Партньорът му в превземането на сградата (Путин) също се опитва да получи нещо, което не е негово. И също желае да превземе сградата. Така че няма да остави евентуален пентхауз на Тръмп на спокойствие, нито ще допусне менажирането му на тази етажна собственост (Евросъюза)
Европейските съседи освен обзавеждането им с двуцевката и автомати, ще потърсят и други способи за защита. Може дори и да се съюзят с онзи с двуцевката, обещавайки му да изгонят американската фирма-мениджър на Етажната собственост. Още по-вероятно е да потърсят и съюзник отвън – онзи на улицата, който сега си сглобява картечницата (Китай) и смята да господства в бъдеще не само над сградата, а над световния квартал. При това онзи от улицата и сега осигурява консумативи за сградата, понеже е фабриката на света.
Стоката сграда може да се продава, когато е празна. Когато етажите й са заети, няма как да се продава като цяло или да се продава чужда собственост – рано или късно всички ще се обединят срещу такъв продавач-бандит. Рано или късно всички ще се обединят и срещу другия насилник – онзи с автомата, който иска с дулото му да менажира.
Великият търговец Тръмп дори не действа като каубой в Дивия Запад. Защото Дивия Запад беше незаета територия, докато европейската е заета. Вашингтон се проявява като отчаян бандит.
Геополитическите последици от този бандитизъм рано или късно ще срутят не само сградата на Европа, но ще подпалят целия световен квартал в огромен пожар, който ще погълне и най-високият и масивен небостъргач в него – USA tower.
И не между другото. В Газа засега има примирие. Мир няма да има – „Хамас” отказа да се разоръжи. Мирът настъпва когато или някой победи, или когато някой го гарантира с въоръжена сила (Корейския полуостров, Студената война)
Григор Лилов