снимка: clubz.bg
Пускам тази снимка не заради персоните на преден план, а заради портретите на революционери отзад. Както виждате, преди 5 години Захарий Стоянов е още до Ботйов, а след него е портретът на Бенковски. Не коментирам контраста със съвременните кариеристи, демагози и нищоправячи.
Малко след тези събития портретът на Захария изчезна от тази знаменита редица герои, чиито първи, а и най-силни биографии, е писал той лично. Сега се намира от другата страна на вратата, през която влиза Президентът за своите срещи. А мястото между Ботйов и Бенковски зае Иван Вазов.
За мен, без да натрапвам мнение, З. Стоянов е два пъти по-добър прозаик от Вазов и пет пъти по-добър публицист. Другаде ще се аргументирам обстойно, но аз прилагам съвсем простичък критерий – кой без кого не може? В онези години на младата бълг. държавност и култура Захарий чудесно се развива без творчеството на Вазов, но Народний поет няма как да мине без това на „простото овчарче“ в „Епопея на забравените“, в разказите за Левски, които са двадесетина, и дори в „Нова земя“, където на две страници и повече сипе отвратителни нападки и клевети към Захария. Не, не е там, където го споменава по име, на друго място е. Но за това – друг път.
Слава богу, след „Нова земя“ не само подигравките на кръга „Мисъл“ го отказват от романистиката, за да даде прекрасните си пътеписи, лирика, разкази и т. н. Някои твърде старомодни, но толкова си може. Статиите му пък въобще не се четат, нищо че с дебелия том можеш да подпреш „Москвич“, за да сменяш гума.
Да не говорим, че същински Народен поет е Ботйов, а Вазов може да мине за национален, пък защо не и за Държавен поет. В онези години той е най-облагодетелстван със средства от хазната, та чак до честването на 70-та му годишнина от правителството на Стамболийски. За сметка на това и днес „Записки по бълг. въстания“ не се изучават в училищата, а са СИП. Свободно избираем предмет – чакай малко…
Според мен не Радев, а тъкмо Йотова е двигателят да се сменят местата на портретите в приемната зала. Не мога да го докажа, но тя се изживява като интелектуалка и начетена ценителка на словотворчеството. Наивно е да се смята, че тя ще върне лика на Захария, гдето му е мястото. Жената е в кампания, а и има ангажименти, които не са нито безобидни, нито пренебрежими.
Честит Ден на Съединението!
Маргарит Абаджиев
Б. р. В това видео от Осмите четения, посветени на Захарий Стоянов, проведени на 5 септември в Медвен, ас. д-р Искрен Великов от РИМ Русе постави ребром въпроса за премахването на портрета от президентската зала: https://www.youtube.com/watch?v=_vNQTBusy0o
В салона на читалището имаше представители на прогресистката власт.